479ea16c8d

female desperation

Здравейте Р?РІР°,

РџРёС?Р° РІРё РѕС‚ позицията РЅР° човек засегнат РѕС‚ обмяната РЅР°
текстове по мейлинг листовете и вестниците, но и като
човек, който си дава сметка че голяма част от всичко
това остава “само думи” за него, поради физическата
отдалеченост на мястото, в което живее в момента.

Тази позиция РёРјР° Рё РґРѕР±СЂР° Рё лоС?Р° страна.
Добрата е, че конфликтите изглеждат по-прости, защото
към тях се прибавят всички останали конфликти, които
влизат в полезрението ми, а и защото конфликтите се
превръщат РІ идеи, може Р±Рё лиС?ени РѕС‚ плът, РЅРѕ
достатъчно генерални за да намерят тялото си, когато
има нужда от това.
ЛоС?ата Рµ, че отдалечеността притъпява драматичността
на локалната, персонална и емоционална ангажираност на
участниците, което ме прави нечувствителна и може би
РїРѕРіСЂРµС?РЅР° РІ преценката СЃРё Р·Р° това, което СЃРµ случва.
РџРѕРґС…РѕРґСЏС‰ пример РјРё СЃРµ струва отноС?ението РЅР° хората (то
може да бъде дори и много състрадателно) към военните
конфликти, които се развиват на чужда територия и
отноС?ението РєСЉРј същите събития, когато те СЃРµ развиват
в техния дом. Противоречивостта на реакциите в такъв
момент е трудно предвидима.

Затова бих искала да отбележа, че дори и
ултрафутуристката реакция* РЅР° РІР°С?РёСЏ текст РґР° изглежда
крайно обидна за много хора (а може би и за вас
самата), заради което мнение тя Р±РµС?Рµ цензурирана РѕС‚
модераторите Рё РЅРµ Р±РµС?Рµ пусната РїРѕ мейлинг листовете,
за мене тя се явява по-скоро пояснителна и би трябвало
да бъде възприемана като такава.

Като член на тази група си позволявам да добавя моя
коментар РЅР° РІР°С?РёСЏ текст, като ще СЃРµ опитам РґР°
използвам друга риторика.

Първо : Рефренът с обидата и метафората, подет от
групата, съществува РІ РЅР°С?РёСЏ “обиден текст”, защото той
Р±РёРІР° първоначално СѓСЃРїРµС?РЅРѕ произнесен РѕС‚ вас, Р·Р° която
произнесеност искрено ви поздравявам.

Второ: Постодернизъмът е ситуация, а не дума, с която
биват определени личност или група. Постмодернизъм не
Рµ термин, който разделя героите РЅР° лоС?Рё Рё РґРѕР±СЂРё,
врагове и приятели, буржоа и работници. Затова и никой
няма да ви нарече “постмодернистка” и мисля, че вие го
разбирате, както виждам РѕС‚ РІР°С?РёСЏ текст. Р?ли може Р±Рё СЃРµ
лъжа?
Трудността, която вие изпитвате, при определянето на
“врага” е може би защото вие бихте искали този враг да
бъде обезателно физически определен, а не да бъде
коструиран от идеи? Нещо като “да пипна и да видя”?
Да, тогава за вас ще е трудно. Поставянето на етикети
СЃ определения РІСЉСЂС…Сѓ физически човеС?РєРё обекти Рµ
изключително отговорна задача. Ние не си я поставяме и
затова не можем да ви помогнем да намерите врага,
срещу който да се борите. Ние имаме друга стратегия за
определянето на това какво е “врагът”.

За да определим и дадохме като пример думите на Андре
Бретон, че накъдето Рё РґР° стреляС? РІ тъплата РІСЃРµ ще
улучиС? враг, започвайки СЃСЉСЃ самия себе СЃРё. Ето това
прилича РЅР° РЅР°С?ата стратегия Р·Р° определяне РЅР° врага.
Но уверявам ви, че със това ние не искаме да кажем, че
РІРёРµ, конкретно, физическата Р?РІР°, трябва РґР° СЃРµ
застреляте (както РЅСЏРєРѕРё СЃРё мислят), ако СЂРµС?ите РґР°
участвате в борбата, в която вие казвате, че вече
участвате (“и аз съм от борещите се” – цитирам по
памет).

Що СЃРµ отнася РґРѕ сварената предварително РІРѕРґР° – РІР°С?ето
желание за телесна и обектна определеност на врага е
предС?ествано РѕС‚ неясна метафоричност (РґРѕСЂРё Рё тя РґР° Рµ
на Явор Койнаков, тя в момента е използвана от вас),
която обаче бяга от изразяване на конкретна идея.
Метафоричността в случая не създава смисъл (doesn’t
make sense) или не изказва мисъл, нищо, че казвате, че
текста ви “не е концептуален а е колекция от цитати”.
Това не е извинение за неразбираемото употребяване на
един иначе така ярък и забавен за всички останали
освен за мене, пример. Какво от това, че водата е
сварена? Защо това ви радва? Защото ултрафутуристките
жаби скачат, понеже всички други жаби са вече сварени?
Р?ли защото жива скачаща жаба Рµ РїРѕ-интересна РѕС‚
сварена?
Р?ли може Р±Рё защото очаквате Рё РґСЂСѓРіРё жаби РґР°
заподскачат? Тогава и аз се радвам!

РўСѓРє СЃРІСЉСЂС?вам СЃ положителните забележки Рё искам РґР° кажа
нещо много отрицателно, и като че ли последно:
УЛТРАФУТУРО РЅСЏРјР° СЂСѓСЃРєРё корен. Тази РІР°С?Р° идея Рµ РѕР±РёРґРЅР°
за нас и най-вече за Олег Мавроматти. Ние също можем
РґР° СЃРµ РѕР±РёРґРёРј, нали? ЛоС?ото Рµ , че РЅРёРєРѕР№ РЅРµ отбелязва,
че нещо може да обиди нас, а обикновено всички
подчертават, че ние обиждаме някой друг.
Препратките към уроците по руски език за нас
означават, че личността РІСЉРІ РІР°С? контекст РЅРµ Рµ приета
като личност, носител на универсални идеи, независимо
РѕС‚ това РЅР° какъв език те биват изречени. РћС‚ РІР°С?РёСЏ
текст става ясно, че националността, расата и
историческите предразсъдъци вземат връх, когато
личността и нейните идеи трябва да бъдат оценени или
интерпретирани. Това е обидно. Ние сме обидени! Аз съм
обидена, защото ми се иска да вярвам, че съм част от
общество (обществото на територията на България), в
което такава “разпределеност” не би трябвало да намира
изказ. Но не би!
(Все пак искрено се надявам това да е недоглеждане от
РІР°С?Р° страна, Р° РЅРµ преднамерена РѕР±РёРґР°. Оценявам РІР°С?ата
забележка по повод статията на Владия Михайлова, на
която ще посветя отделен текст, защото тя ми отвори
очите за неща, за които те бяха затворени. Благодаря,
Владия! Вие заслужихте моето внимание!).

РџРёС?Р° този текст само защото Р±РёС… искала РґР° въведа
известна мекота в диалога, която ми се струва
необходима, за да може той да бъде конструктивен. Но
от друга страна смятам, че цензурирането или
прекаленото омекотяване на езика довежда до
полу-пасивна затвореност на дискурса в тесния кръг на
спорещите, които по някое време губят интерес от
спора, защото той не ги възбужда.

—-
* УЛТРФАУТУРО написа кратка бележка по повод текста на
Р?РІР° Куюмджиева, която бележка РЅРµ Р±РµС?Рµ публикувана
никъде. Тя може да бъде видяна в рубриката “за нас
РїРёС?ат” РЅР° сайта http://roboriada.org/ultrafuturo

** Буквално преведен от английски, този израз означава
“не прави смисъл” и се употребява, когато накой иска
да каже, че изречената мисъл е безсмислена или
неразбираема.

РЎ искрено положителни чувства Рё СЃ надежда Р·Р° СЃРєРѕСЂРѕС?РЅР°
среща: Боряна Росса